The fun starts here!
Постинги в блога
01.05.2008 10:32 -
Великият Айртон Сена
Датата е 1 май, 1994 г. Провежда се третото съзтезание от сезона във Формула 1 за Голямата награда на Сан Марино на пистата Имола. Това е може би най-черният уикенд в историята на автомобилния спорт. В петък по време на квалификацията Рубенс Баричело претърпява много тежка катастрофа, в която получава множество фрактури и затова не взема участие в състезанието. В събота пък, на тренировката преди състезанието, австрийският пилот Роланд Раценбергер загива на място след като болидът му изхвърча от пистата и се удря в бетонна стена с 315 км/ч. Това е едва третото участие на австриеца във Формула 1. Всички пилоти са потресени, но все пак вземат решение да се състезават в неделя.Малко след началото на състезанието начело е пилотът на Уилямс-Рено - Айртон Сена. Той е трикратен шампион във Формула 1 със 162 старта, 41 победи и 65 пол-позишъна. Мнозина го смятат за непобедим, най-великия от всички пилоти във Формула 1. Но тази неделя на завоя Тамбурело всичко се преобръща. Все още не са изяснени напълно причините за катастрофата, но Сена пропуска завоя и се забива в бетонната стена с 220 км/ч. Състезанието е спряно, а на Сена се оказва първа медицинска помощ и по-късно е отведен в болница, където е обявена смъртта му. Една от версиите е, че изхвръкналата гума от болида му е отскочила от стената и го е ударила по главата, причинявайки тежка черепна травма. Има доказателства, че част от окачването е пробила визьора на шлема му и се е забила малко над дясното му око. Състезанието все пак продължава до край, но на подиума за награждаване никой не празнува, всички плачат.
Най-голямата ирония е, че след като изваждат тялото на Сена от болида, вътре намират окървавен австрийски флаг, който той щял да размаха на финала в памет на загиналия ден по рано Раценбергер.
Смъртта на Сена има широк отзвук по целия свят, в Бразилия се смята за национална трагедия. По-късно отборът на Уилямс е разследван за необяснимия инцидент, но така и не се намират твърди доказателства за вината им. Пистата Имола се прустройва напълно, за да се избегнат бъдещи инциденти и започва да се обръща много по-голямо внимание на сигурността на пилотите във Формула 1.
R.I.P. Ayrton Senna!
29.04.2008 18:43 -
"Стажантът" - интелигентното риалити шоу
През последните години риалити шоутата превзеха телевизиите. Започна се с "Big Brother", тогава Нова ТВ уцелиха джакпота, а конкурентите не закъсняха. Започнаха да се снимат един след друг чужди формати - "Star Academy", "Survivor", "Music Idol" и още много много други, на които вече не им помня заглавията. Какво е първото нещо, за което се сещате, когато чуете словосъчетанието "риалити шоу"? Аз, например, се сещам за SMS-и. И то много, купища. 1.20 лв. отттук, 1.20 лв. оттам, добавяме и всичката реклама в прайм-тайма и се получава една много хубава сума. Толкова хубава, че на фона й "голямата награда", която се дава на победителя, е все едно бълха ни е ухапала. Всъщност единственото нещо, което се споменава почти толкова често, колкото и телефоните за гласуване, е именно наградата. Четвърт милион лева! Половин милион лева! Абе милионери ще ни правят, ама не съвсем. Както и да е, да оставим другите риалита, защото аз нямам нищо против тях.
Насочваме се към същността на постинга - "Стажантът", 20:00 ч., от понеделник до четвъртък по ТВ2. Да си призная, това е единственото предаване, което гледам по ТВ2. Професор Вучков и Азис нещо не ми се нравят. По-горе за SMS-и ли ставаше въпрос? Не и тук. Отново се гласува за победител, но само в интернет, което прави гласуването на практика безплатно. А голямата награда е... едно работно място. Няма пет или шест-цифрени суми, въпреки че г-н Тръмп определено може да си го позволи. Но не това е целта.
Като споменах Доналд Тръмп се сетих, че може би не всички знаят за какво става въпрос. Затова на бързо ще опиша правилата на шоуто. В момента тече 6-ти сезон на предаването "Стажантът". То е създадено по идея на Доналд Тръмп с цел да набира най-добрите кандидати за работа при него и да ги назначава на главни мениджърски позиции в организацията си. Участват 18 човека, разделени в 2 отбора. Трябва да се отбележи, че тези 18 не са кои да е, а са внимателно избирани измежду хиляди и обикновено са преуспели мениджъри на мултимилионни компании. Но при Тръмп вече си говорим за милиарди. 2-та отбора се състезават помежду си в около 15 различни задачи, като всяка задача е отделен епизод на шоуто. Задачите най-често са свързани с маркентинга и продажбите, управление на ресурсите и времето. След всяка задача загубилият отбор трябва да се раздели с един от членовете си, който не се е справил добре. Кой ще си замине решава лично Тръмп като уволнява най-слабо представилия се от екипа. Това продължава докато останат само двама кандидата, които се състезават за едно работно място в организацията Тръмп. Във финалната задача им се поверява организирането на цяло събитие, което те трябва да менажират.
Това е накратко. Сигурно не е много ясно, но шоуто трябва да се гледа, за да се разбере изцяло. Надявам се да не съм единствения, който го гледа вместо "Music Idol". Разбирам, че може би на малко хора ще допадне. Аз уча в икономически университет и бих казал, че ми е доста полезно. Просто задачите са толкова практични и насочени основно към продажбите, че самият аз си мисля как ще постъпя в дадената ситуация. Интересно е да се гледа как тези преуспели хора се ориентират в задачата и вземат ръководни решения. Нагледно се обяснява как да се проведе определен проект, в който единствената цел е максимизиране на приходите. Предполагам ще е интересно и за HR мениджъри, защото подборът се прави от самия Тръмп, а той не е случаен. Предполагам, че има и режисирани моменти и не всичко е толкова риалити, колкото ми се иска да бъде. Все пак, не мога с нищо да го сравня с другите риалита. Участниците се стремят да се докажат и да дадат най-доброто от себе си. Целта не е да спечелиш еди каква си сума, а да започнеш работа при Тръмп. И дори да спечелиш, това е само началото. Началото на една кариера, в която всеки ден трябва да си 100% отдаден на работата си.
Колкото повече пиша, толкова повече оставам с впечатлението, че много малко хора ще изчетат този постинг докрай. Сигурно не е случайно, че шоуто е американско - американците обичат да се трудят и да се доказват. Българите... не чак толкова. "Аз се правя, че работя. Те се правят, че ми плащат." - дано вече отмира тази фраза. На всички, които мислят иначе, препоръчвам тази вечер в 20:00 ч. да си пуснат ТВ2 да видят за какво става въпрос.
Ето и официалния сайт на шоуто: http://www.nbc.com/The_Apprentice_6/index.shtml
Насочваме се към същността на постинга - "Стажантът", 20:00 ч., от понеделник до четвъртък по ТВ2. Да си призная, това е единственото предаване, което гледам по ТВ2. Професор Вучков и Азис нещо не ми се нравят. По-горе за SMS-и ли ставаше въпрос? Не и тук. Отново се гласува за победител, но само в интернет, което прави гласуването на практика безплатно. А голямата награда е... едно работно място. Няма пет или шест-цифрени суми, въпреки че г-н Тръмп определено може да си го позволи. Но не това е целта.
Като споменах Доналд Тръмп се сетих, че може би не всички знаят за какво става въпрос. Затова на бързо ще опиша правилата на шоуто. В момента тече 6-ти сезон на предаването "Стажантът". То е създадено по идея на Доналд Тръмп с цел да набира най-добрите кандидати за работа при него и да ги назначава на главни мениджърски позиции в организацията си. Участват 18 човека, разделени в 2 отбора. Трябва да се отбележи, че тези 18 не са кои да е, а са внимателно избирани измежду хиляди и обикновено са преуспели мениджъри на мултимилионни компании. Но при Тръмп вече си говорим за милиарди. 2-та отбора се състезават помежду си в около 15 различни задачи, като всяка задача е отделен епизод на шоуто. Задачите най-често са свързани с маркентинга и продажбите, управление на ресурсите и времето. След всяка задача загубилият отбор трябва да се раздели с един от членовете си, който не се е справил добре. Кой ще си замине решава лично Тръмп като уволнява най-слабо представилия се от екипа. Това продължава докато останат само двама кандидата, които се състезават за едно работно място в организацията Тръмп. Във финалната задача им се поверява организирането на цяло събитие, което те трябва да менажират.
Това е накратко. Сигурно не е много ясно, но шоуто трябва да се гледа, за да се разбере изцяло. Надявам се да не съм единствения, който го гледа вместо "Music Idol". Разбирам, че може би на малко хора ще допадне. Аз уча в икономически университет и бих казал, че ми е доста полезно. Просто задачите са толкова практични и насочени основно към продажбите, че самият аз си мисля как ще постъпя в дадената ситуация. Интересно е да се гледа как тези преуспели хора се ориентират в задачата и вземат ръководни решения. Нагледно се обяснява как да се проведе определен проект, в който единствената цел е максимизиране на приходите. Предполагам ще е интересно и за HR мениджъри, защото подборът се прави от самия Тръмп, а той не е случаен. Предполагам, че има и режисирани моменти и не всичко е толкова риалити, колкото ми се иска да бъде. Все пак, не мога с нищо да го сравня с другите риалита. Участниците се стремят да се докажат и да дадат най-доброто от себе си. Целта не е да спечелиш еди каква си сума, а да започнеш работа при Тръмп. И дори да спечелиш, това е само началото. Началото на една кариера, в която всеки ден трябва да си 100% отдаден на работата си.
Колкото повече пиша, толкова повече оставам с впечатлението, че много малко хора ще изчетат този постинг докрай. Сигурно не е случайно, че шоуто е американско - американците обичат да се трудят и да се доказват. Българите... не чак толкова. "Аз се правя, че работя. Те се правят, че ми плащат." - дано вече отмира тази фраза. На всички, които мислят иначе, препоръчвам тази вечер в 20:00 ч. да си пуснат ТВ2 да видят за какво става въпрос.
Ето и официалния сайт на шоуто: http://www.nbc.com/The_Apprentice_6/index.shtml
28.04.2008 16:37 -
Ядки - класация
Странно заглавие, нали. Честно казано и аз не знам откъде ми дойде да пиша на тази тема. Снощи седях пред компютъра, пиех биричка (Carlsberg) и си хапвах шам фъстък. Замислих се колко много обичам шам фъстък и в тази връзка започнах да си подреждам нещо като лична класация на ядките. Ядките се консумират основно като мезе, различните видове пасват на почти всеки тип алкохол. Но не трябва да сте дърт пияница, за да хрупате ядки (може би основният проблем в по-напреднала възраст са зъбите). Без повече излишни приказки, ето я и класацията ми:
1. Шам фъстък. Както вече отбелязах, за мен това е по-по-най-ядката. Божествен, уникален вкус, чудесно допълнение както към бирата, така и към твърдия алкохол. Хубаво е да е леко осолен, но без да се прекалява. Ядката се отделя лесно от черупката като по този начин хем имате занимание за устата и не изяждате цялото пакетче за 5 минути, хем изпитвате удовлетворение, че сте се добрали до заветната ядка. Цената също е чувствително по-ниска от тази на други ядки със същите вкусови качества. Като недостатък може да се отбележи, че в един пакет от 200 г. около 70 г. са черупките, за които също си плащаме. Също така в някои случаи трябват и здрави зъби.
2. Индийско кашу. Има типичен мек вкус, който веднага ви завладява и искате да ядете още и още. Това всъщност може да се брои и като недостатък, защото пакетът свършва много бързо, ако не си давате мярка. Горното, комбинирано със сравнително високата му цена, прави кашуто едно от рядко появяващите се мезета на моята трапеза. Въпреки това не мога да отрека прекрасните му вкусови качества, които го правят подходящо и за мезе, и за самостоятелна консумация.
3. Бадеми. Класическото мезе за уиски заема достойната трета позиция. Може би, ако повече обичах уиски, щяха да се наредят по-напред. Обичам ги леко осолени с едно малко Tullamore Dew. Голямото им предимство е, че могат да се използват и във всякакви сладкиши. Цената им е висока за българските реалности, не можеш да си ги позволиш всеки ден.
4. Стафиди. Тази позиция сигурно е изненада за вас. Може да не е много честно, защото стафидите спадат по-скоро към категорията "сушени плодове", но няма как да не ги спомена, защото ги обожавам. Фаворит са ми тъмните, големи стафиди, без семки. И другите се ядват, но не мога да ги сравнявам с тъмните. Изключително за самостоятелна консумация - като допълнение към закуската или като десерт поради сладкия им вкус. Има ги в почти всички видове мюсли с плодове. Цената им е ниска, което ги прави достъпни.
5. Лешници. Любимата храна на катеричките, или поне така ги рисуват :). Аз лично не намирам нищо особено в тези ядки и все пак имат добри вкусови качества. Стават за мезе към концентратите. Най-добре е ако сам си ги опечеш. Цената им е висока, може би затова не купувам често и не мога да кажа повече за тях. Определено ги предпочитам пред долните позиции.
6. Орехи. Казват, че се поумнявало от тях. Не знам дали е вярно, но са си вкусни и без това. Най-добре е сами да си ги натрошите и изпечете, ако не ви мързи. Вървят като мезе към някои твърди алкохоли, а могат да се консумират и самостоятелно. Цената им е нито висока, нито ниска. Мога да ги определя като компромисно решение.
7. Фъстъци. Една от класиките. Според мен най-добри са българските дребни фъстъци. Стават за мезе към всичко. Някои ги обичат белени, аз лично ги ям направо. Това е може би един от най-консумираните видове ядки в България. Цената им е ниска, което обуславя и голямото им разпространение. Добро решение за всеки, който не може да си позволи някои от по-екзотичните ядки.
8. Бирени фъстъци. Определено привличат внимание с яркия си оранжев цвят. Има хора, които много ги обичат, според мен не са нищо особено. Не ми се връзват като мезе към твърд алкохол, но някои ги консумират и така. Малко по-висока цена от обикновените фъстъци. Винаги бих предпочел класическите фъстъци.
9. Слънчогледови семки. Ето това вече е истинската класика! Неизменен атрибут на всеки посетител на футболен мач. Аз лично се чудя как е възможно да се консумират в такива огромни количества. Определено не намирам нищо хубаво в тях - дребни, правят много боклук и ми се изприщва езика докато свърши пакетът. Красноречив е фактът, че никъде на запад не ги консумират тези ядки. Може би сме превърнали "люпенето на семки" в обект на национална гордост? Не знам, аз със сигурност не участвам. Като мезе вървят може би единствено към бирата. За сметка на това цената им е изключително ниска.
10. Тиквени семки. Не мога да кажа нещо по-различно от горното. Всичко се отнася и за тази позиция. Лично ги слагам на равно, но реших да дам предимство на слънчогледовите семки, защото са по-разпространени.
11. Леблебия. Много глупава ядка. Дребна, суха и вкусът изобщо не ми харесва. Задължително трябва да се пие нещо с нея, защото оставя много неприятен сух вкус в устата. В плюс е ниската цена.
12. Пържена царевица. Кой по дяволите го е измислил това?! Много твърди ядки, дори аз понякога имам чувството, че ще си строша зъбите. На всичкото отгоре са и мазни и постоянно трябва да си бършеш ръцете или да не пипаш нищо наоколо. Като предимство отново мога да посоча единствено ниската им цена.
Така, на пръв поглед, това е всичко. Може да съм изпуснал нещо, но не е болка за умиране. Искам да отбележа, че съм оставил извън класацията сушените плодове (без стафидите) и ядките, покрити с шоколад. Също така не съм опитвал "бразилски орех", затова не е писано за него.
1. Шам фъстък. Както вече отбелязах, за мен това е по-по-най-ядката. Божествен, уникален вкус, чудесно допълнение както към бирата, така и към твърдия алкохол. Хубаво е да е леко осолен, но без да се прекалява. Ядката се отделя лесно от черупката като по този начин хем имате занимание за устата и не изяждате цялото пакетче за 5 минути, хем изпитвате удовлетворение, че сте се добрали до заветната ядка. Цената също е чувствително по-ниска от тази на други ядки със същите вкусови качества. Като недостатък може да се отбележи, че в един пакет от 200 г. около 70 г. са черупките, за които също си плащаме. Също така в някои случаи трябват и здрави зъби.
2. Индийско кашу. Има типичен мек вкус, който веднага ви завладява и искате да ядете още и още. Това всъщност може да се брои и като недостатък, защото пакетът свършва много бързо, ако не си давате мярка. Горното, комбинирано със сравнително високата му цена, прави кашуто едно от рядко появяващите се мезета на моята трапеза. Въпреки това не мога да отрека прекрасните му вкусови качества, които го правят подходящо и за мезе, и за самостоятелна консумация.
3. Бадеми. Класическото мезе за уиски заема достойната трета позиция. Може би, ако повече обичах уиски, щяха да се наредят по-напред. Обичам ги леко осолени с едно малко Tullamore Dew. Голямото им предимство е, че могат да се използват и във всякакви сладкиши. Цената им е висока за българските реалности, не можеш да си ги позволиш всеки ден.
4. Стафиди. Тази позиция сигурно е изненада за вас. Може да не е много честно, защото стафидите спадат по-скоро към категорията "сушени плодове", но няма как да не ги спомена, защото ги обожавам. Фаворит са ми тъмните, големи стафиди, без семки. И другите се ядват, но не мога да ги сравнявам с тъмните. Изключително за самостоятелна консумация - като допълнение към закуската или като десерт поради сладкия им вкус. Има ги в почти всички видове мюсли с плодове. Цената им е ниска, което ги прави достъпни.
5. Лешници. Любимата храна на катеричките, или поне така ги рисуват :). Аз лично не намирам нищо особено в тези ядки и все пак имат добри вкусови качества. Стават за мезе към концентратите. Най-добре е ако сам си ги опечеш. Цената им е висока, може би затова не купувам често и не мога да кажа повече за тях. Определено ги предпочитам пред долните позиции.
6. Орехи. Казват, че се поумнявало от тях. Не знам дали е вярно, но са си вкусни и без това. Най-добре е сами да си ги натрошите и изпечете, ако не ви мързи. Вървят като мезе към някои твърди алкохоли, а могат да се консумират и самостоятелно. Цената им е нито висока, нито ниска. Мога да ги определя като компромисно решение.
7. Фъстъци. Една от класиките. Според мен най-добри са българските дребни фъстъци. Стават за мезе към всичко. Някои ги обичат белени, аз лично ги ям направо. Това е може би един от най-консумираните видове ядки в България. Цената им е ниска, което обуславя и голямото им разпространение. Добро решение за всеки, който не може да си позволи някои от по-екзотичните ядки.
8. Бирени фъстъци. Определено привличат внимание с яркия си оранжев цвят. Има хора, които много ги обичат, според мен не са нищо особено. Не ми се връзват като мезе към твърд алкохол, но някои ги консумират и така. Малко по-висока цена от обикновените фъстъци. Винаги бих предпочел класическите фъстъци.
9. Слънчогледови семки. Ето това вече е истинската класика! Неизменен атрибут на всеки посетител на футболен мач. Аз лично се чудя как е възможно да се консумират в такива огромни количества. Определено не намирам нищо хубаво в тях - дребни, правят много боклук и ми се изприщва езика докато свърши пакетът. Красноречив е фактът, че никъде на запад не ги консумират тези ядки. Може би сме превърнали "люпенето на семки" в обект на национална гордост? Не знам, аз със сигурност не участвам. Като мезе вървят може би единствено към бирата. За сметка на това цената им е изключително ниска.
10. Тиквени семки. Не мога да кажа нещо по-различно от горното. Всичко се отнася и за тази позиция. Лично ги слагам на равно, но реших да дам предимство на слънчогледовите семки, защото са по-разпространени.
11. Леблебия. Много глупава ядка. Дребна, суха и вкусът изобщо не ми харесва. Задължително трябва да се пие нещо с нея, защото оставя много неприятен сух вкус в устата. В плюс е ниската цена.
12. Пържена царевица. Кой по дяволите го е измислил това?! Много твърди ядки, дори аз понякога имам чувството, че ще си строша зъбите. На всичкото отгоре са и мазни и постоянно трябва да си бършеш ръцете или да не пипаш нищо наоколо. Като предимство отново мога да посоча единствено ниската им цена.
Така, на пръв поглед, това е всичко. Може да съм изпуснал нещо, но не е болка за умиране. Искам да отбележа, че съм оставил извън класацията сушените плодове (без стафидите) и ядките, покрити с шоколад. Също така не съм опитвал "бразилски орех", затова не е писано за него.
27.04.2008 19:07 -
Лошо време
Е кажете ми как може точно на Великден да е такова гадно времето?! Не знам вие къде се намирате из милата ни родина, но във Варна е ужасно. Вали дъжд, духа вятър и е студено. И очакват от мен да имам празнично настроение - е няма как да стане. Толкова ми е сиво, че цял ден седя пред компютъра и се чудя какво да правя. Случвало ли ви се е да сте отегчени от всичко? Каквото и да пусна ми омръзва след 5 минути. Първо си пуснах филм, който изтърпях до към десетата минута. Може би, ако не бях в такова настроение, щях да го изгледам целия. После започнах да обикалям из форуми и блогове - скука. Явно по празниците никой не се напъва да напише нещо интересно.
Поглеждам към програмката, която ми прогнозира времето. Резултатът изобщо не ми харесва - още 2 дена дъждове. Дано да грешат. Ако някой го интересува, програмата се казва "Wather Watcher". Усещам и че писането не ми върви днес. Даже се чудя дали това, което написах досега да го публикувам изобщо. Ама нали е личен дневник пък и да не съм се хабил напразно. Чао!
Поглеждам към програмката, която ми прогнозира времето. Резултатът изобщо не ми харесва - още 2 дена дъждове. Дано да грешат. Ако някой го интересува, програмата се казва "Wather Watcher". Усещам и че писането не ми върви днес. Даже се чудя дали това, което написах досега да го публикувам изобщо. Ама нали е личен дневник пък и да не съм се хабил напразно. Чао!
26.04.2008 20:26 -
Обикаляне на църквата
Тази вечер ще ходите ли да обикаляте църквата? Аз съм от Варна, ходя или на Катедралата, или на Св. Николай. Така наречената катедрала всъщност се казва Св. Успение Богородично, за съжаление много варненци си нямат идея за това. Хубаво е да се знаят тези неща, особено при положение, че това е една от забележителностите на Варна.
Хубаво е да се ходи на църква в навечерието на Великден. Забелязъл съм, че е пълно с млади хора като мен. Аз не съм най-добрия пример за вярващ човек, не си падам то тези неща. Не вярвам и другите на моите години да са кой знае колко вярващи. И въпреки това тази вечер на площада ще е пълно с хора. Всички си палят свещичка и обикалят църквата като си пожелават здраве и щастие. Е, сигурно някои си пожелават да станат милионери, но не вярвам да са мнозинство. Почти всеки на първо място си пожелава здраве - "ето това е най-важното", както се казваше в една реклама. Значи все пак вярват, че има кой да чуе желанията им и да ги изпълни, включително и аз. Интересно нещо са това празниците.
Дано тази вечер станем по-добри хора. И не забравяйте да си занесете свещичката у дома!
Хубаво е да се ходи на църква в навечерието на Великден. Забелязъл съм, че е пълно с млади хора като мен. Аз не съм най-добрия пример за вярващ човек, не си падам то тези неща. Не вярвам и другите на моите години да са кой знае колко вярващи. И въпреки това тази вечер на площада ще е пълно с хора. Всички си палят свещичка и обикалят църквата като си пожелават здраве и щастие. Е, сигурно някои си пожелават да станат милионери, но не вярвам да са мнозинство. Почти всеки на първо място си пожелава здраве - "ето това е най-важното", както се казваше в една реклама. Значи все пак вярват, че има кой да чуе желанията им и да ги изпълни, включително и аз. Интересно нещо са това празниците.
Дано тази вечер станем по-добри хора. И не забравяйте да си занесете свещичката у дома!
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 20419 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.04.2008 00:46
Прочетен: 20419 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.04.2008 00:46
Търсене
За този блог
Гласове: 90
Архив
